4ти Дни на свободното слово - 12-16 май 2008 г.

Хареса ли ви?

Здравейте, фотоконкурсът “Свобода през обектив” приключи. Десет от участниците получиха грамоти. На този адрес можете да видите кои са те. След кратко недоразумение стана ясно, че победителят в конкурса Петър Петров с тази снимка е професионален фотограф. Извиняваме се за недоразумението! Не бяхме посочили в плаката за конкурса, че е само за студенти. Това беше написано в условията в сайта.

След пернареждане на победителите, вторият стана първи, третият втори, а за трето място беше избран следващият в класирането. И така това са победителите, които ще получат наградите от 100, 60 и 40 лв.

ПЪРВО МЯСТО

Калина Текелиева

——————————

ВТОРО МЯСТО

Ивайло Атанасов

———————————

ТРЕТО МЯСТО

Добрин Станев

—————————————-

Благодарим на Надежда Чипева, която много ни помогна при избора на финалистите и също ще има много ценна роля при определянето на победителя. Вие също можете да ни кажете какво мислите за фотографиите, оставяйки кратък коментар под всяка от тях.

На победителите честито!

- Защо и кога избра да се занимаваш с интернет?

Винаги съм се занимавал с медии. В момента най-адекватната форма на медиите е интернет и така. Иначе с “интернет” се занимавам отдавна, но е общо понятие, затова ще трябва да конкретизирате.

- Блогът ти е популярен заради теб или ти си популярен заради блога си?

Ако аз съм кокошка, значи блога е яйце, значи първото.

- Блоговете - помощник на свободата или нова технология…?

Няма “или”. Технологията не пречи на свободата, нито обратното. Блогът е начин за свързване, комуникиране на идеи, нищо повече.

- Как мрежата променя свободата на словото в интернет - подсилва ли я или напротив, става по-лесна за моделиране?

Мрежата не е ли синоним на интернет? Иначе - допълва свободата на словото, както онлайн медиите допълват телевизия, печат, радио.

- Интернет медиите изместват традиционните защото са по-удобни или по-свободни?

Не ги изместват. Допълват ги. Радиото не е изчезнало като се е появила телевизията и т.н. Имаме 24 часа на ден, сутрин се гледа телевизия, в колата/транспорта - радио, през деня в офиса - интернет, вечер пак телевизия и т.н. Вижте пиковете на натоварване на сайтовете например.

- Има ли свобода на словото в България?

Да, но за момента не ти върши много работа и малцина се възползват.

* Заглавието е на редакцията Отговорите пък са без нейната намеса. Свобода на словото му викаме ние. Пак

През първите 2 дни от фестивала екип на новата Re:TV снимаше най-интересните     моменти от лекциите на нашите гости и дискусиите след тях. Снощи започна и     излъчването на половинчасови фрагменти.

Може да гледате тук вечер след 23.30 и сутрин от 10.00. Другата седмица тук в сайта ще качим пълните записи от Дните, които от Re:TV ще ни предоставят. Така че всеки, който не е бил на фестивала ще оже да ги гледа! Благодарим на колегите от новата телевизия!

За онези, които изпуснаха, ще кажем, че наистина са изгубили. просто защото гостите ни направиха интересни, дори исторически разкрития. Че например първоначалното “Ку-Ку” е било съставяно от студенти от Комсомола и демократично настроени младежи и е било толкова добро, именно защото е имало вътрешно противопоставяне. И сега си личеше, че Радо Чолаков и Снежка Симеонова не са били особено “за” Атомното Ку-Ку.

Гостите ни за малко не се скараха, но им прави чест, че се събраха заедно, за да споделят опита си с младите. Може би си спомняте едно предаване на Шоуто на Слави, когато Камен за първи път гостуваше на Слави и двамата разказваха на аудиторията сантиментални истории. И двамата плакаха. Тази вечер кукувците не плакаха, но бяха по-истински от всякога.

Радо Чолаков: “Ние отворихме бутилката и пуснахме духа. В едно демократично и либерално общество обаче подобно предаване не би минало и целият екип би влязъл моментално в затвора.”

Нидал Алгафари: “Премиерът разбра за ситуацията час и половина след края на предаването, а от АЕЦ-а се обаждаха в телевизията да питат какво става при тях. Иначе целта ни беше да покажем, че не само от един факт може да се получи събитие, но и от едно псевдосъбитие да се направи факт.”

Жоро Крумов: “И не разбирам защо ви е смешно, защото по онова време БТ беше единствената медия.”

Петър Курумбашев: “Сега едва ли може да се повтори предаването, защото то показваше, че може да води телевизията в каквато си посока поиска.”

Радо Чолаков: “Тогава пред екраните бяха 5 милиона, защото “Ку-ку” им даваше нещо, което досега не им беше показвано. И хората ни вярваха. И тогава, и сега България има нужда от журналистика, която да акумулира доверие.”

Предполагам, всички сега четете внимателно, за да разберете кой печели голямата награда от фотоконкурса на Дните на свободното слово 2008. И понеже датата за обявяване на резултатите е четвъртък, когато гост на Фестивала ще бъде фотографът на вестник “Капитал” Надежда Чипева, днес ще обявим само 12-те фотографии-финалисти.

(Оркестърът свири туш) Дванайсетте финалисти във фотоконкурса “Свобода през обектив”, подредени по азбучен ред:

Ваня Бенева и свободата в движение

Ваня Бенева - Две

Деница Адамова - Времето като свобода

Добрин Станев - Вихрен

Живко Чернев и кацналата свобода

Ивайло Атанасов и неговата върховна свобода

Калина Текелиева сьс свободен поглед, загледан нависоко

Калоян Праматаров и залязващата свобода

Людмила Тукусер с нейната редица от свободни чорапки

Людмила Тукусер с крачещата фрагментирана свобода

Петър Петров и летящата шарена свобода

Рая Илиева ни показва, че свободата понякога може направо да ни залива

Благодарим на Надежда Чипева, която много ни помогна при избора на финалистите и също ще има много ценна роля при определянето на победителя. Вие също можете да ни кажете какво мислите за фотографиите, оставяйки кратък коментар под всяка от тях.

Всички фотографии от конкурса “Свобода през обектив” можете да откриете на фотоблога на Дните на свободното слово. За по-лесна навигация сме разпределили всеки от участниците в конкурса в отделна категория, носеща неговото име.

Приятно гледане и не забравяте да давате и вашите оценки. Те са важни за нас.

Легендарната водеща на „Отзвук” Диляна Грозданова, изпълнителен директор на ТВ7, и Петър Волгин, водещ на „Вярно с оригинала” по ТВ7, ще участват във фестивала „Дни на свободното слово”. Дните се провеждат за четвърта поредна година във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Организатор на събитието са студентите от Факултетния студентски съвет. На 13-ти май от 14 часа в зала 13 на ФЖМК Диляна Грозданова и Петър Волгин ще се върнат отново в СУ „Св. Климент Охридски”, но не като студенти, а като вече реализирали се професионалисти. Те ще споделят с младите си колеги своя богат опит, ще представят своите виждания и ще изкажат личното си мнение доколко е свободна журналистиката в България.

Чрез участието на доказани в журналистическото поприще имена като г-жа Диляна Грозданова и г-н Петър Волгин, фестивалът „Дни на свободното слово” изпълнява основната си задача – да скъсява дистанцията между реалната журналистическа практика и обучението в Алма матер.

От Express.bg

Христо Христов е разследващ журналист във в. „Дневник“. Автор е на документалните книги „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция“ (2000), „Убийте Скитник“ - българската и британска държавна политика по случая Георги Марков (2005) и „Тайните фалити на комунизма“ (2007).

Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България, сред които са „Паница“ (1999), наградата на асоциация” Разследващи журналисти”, фондация “Гардиън” и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване за 2001 г., „Черноризец Храбър“ – на Съюза на издателите на всекидневници в България,(2003, 2005). Отличен е с наградата на фондация „Програма достъп до информация“ за принос към достъпа до информация (2005) и наградата за принос към свободата на духа на Фонд „Георги Василев“, Швейцария (2006).

В кратко интервю за фестивала „Дни на свободното слово” Христо Христов разкири колко необходимо е за един журналист, писател, както и издател да бъде обективен, отдаден на професията си и защитник на словото.

Откъде идва мотивацията Ви да се занимавате с теми, свързани с комунизма?

- Интересът ми е чисто изследователски. Епохата на комунизма е една от най-малко проучвани и анализирани периоди от новата ни история. В същото време в нашето съвремие битуват и се утвърждават различни митове за времето на комунистическия режим, чиято цел е не да се даде обективна оценка на тази 45-годишна история, а да се създаде един по-приемлив образ на комунистическия режим. С документалните книги, които пиша, мисля, че се разсейват много от тези митове и обществото получава възможност да научи истината за управлението на БКП и неговата репресивна машина – Държавна сигурност. За съжаление по отношение на изследването на комунистическия режим България изостава далеч назад от другите бивши социалистически страни, където този процес е значително напреднал и тази проблематика отдавна е влязла и се изучава в тяхната образователна система. Ако по тази тема потърсите литература в реномираните университети на Запад, ще се уверите колко в сравнение със страни като Полша, Чехия, бившия СССР, дори и Румъния, България си остава бяло петно.

Какво Ви накара да започнете да изучавате случая с Георги Марков и да пишете за него?

- Професионалната ми кариера в началото на 90-те години се разви по такъв начин, че в продължение на няколко години бях съдебен репортер и отразявах различните съдебни процеси за престъпленията на комунизма. Един от тях беше и убийството на писателя Георги Марков. Истината за него можеше да излезе още през 1993, но тогава България като нова демократична държава не спази едно от първите си външнополитически обещания към свободния свят, че ще разкрие това покушение. Вместо това се случи нещо характерно за годините на прехода в България - всяко започнато значимо начинание да не бъде довеждано в край, нещо, което важи с пълна сила за случая с убийството на Марков. Впоследствие, когато през 1998 имах възможност да работя с архива на Държавна сигурност в МВР, се натъкнах на един значителен обем от неизвестни архивни материали, свързани с писателя, което потвърди ангажираността на ДС с неговото убийство. Това ми даде допълнителен тласък, защото се убедих, че в архивите е трудно да бъдат заличени следите и истината може да бъде реставрирана документално. Надявам се, че един ден Георги Марков ще бъде преоткрит от българите, защото погледнато исторически той е нашият национален герой от епохата на комунизма. Унгарците си имат революцията от 1956, чехите - Пражката пролет от 1968, поляците - „Солидарност“, а ние – Георги Марков, убит от един режим, затова че е говорил и написал истината за него. Разликата е, че другите нации се гордеят с порива си да се освободят от комунизма, а българската държава мълчи гузно, срамува се и разчита на късата памет.

Как успявахте да си извоювате достъп до информацията?

- Преди всичко човек трябва да познава добре законите. Това е особено важно за нашата професия, особено за разследващата журналистика, иначе просто ще си некомпетентен и може лесно да бъдеш заблуден. Мога да кажа, че Законът за достъп до обществена информация, приет през 2000г., е едно от най-силните оръжия за всеки журналист, стига да знае как да го използва. Разбира се тук е важно човек да е готов докрай да отстоява своите професионални интереси и ако се наложи да потърси правата си по съдебен път. Имам няколко подобни случая, които в крайна сметка са приключвали с решения на Върховния административен път в моя ползва. Всяка такава победа е победа на свободното слово. Бих отбелязал, че особена роля за популяризиране на правата за достъп до обществена информация не само сред медиите, но и в обществото играе фондация „Програма достъп до информация“.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?

- Свободата да изказваш мнението си публично е едно от най-големите завоевания на демокрацията. Да, в България днес има свобода на словото, но също така има и не малко случаи, в които определено се наблюдават опити за политически или икономически натиск върху медийната среда. Тази тенденция е характерна за последните години и е констатирана и от външни независими наблюдатели. Най-важното е при такива ситуации издателите и журналистите да не се поддават. Ако това стане означава, че медията става зависима, а журналистите ги е страх. Неведнъж съм наблюдавал как например някои от по-жадните за власт политици се опитват задкулисно да си изградят медиен комфорт и успяват. Резултатът в такива случаи е, че определени средства за масова информация стават проводници и участници в изграждането на медийни образи на герои, а лицата зад тях всъщност нямат никакво покритие, некомпетентни са и дрънчат на кухо. Дори през последните две години се е стигало до положението само един – два вестника обективно да информират за слабости в управлението на даден министър, да анализират и коментират негови грешки, а останалите медии да отразяват само официалните му публични изяви. Резултатът в крайна сметка е, че въпреки медийния комфорт и пиар отразяване министърът безславно стига до оставка. За съжаление в такива случаи никоя медия досега не си е признала, че е формирала обществено мнение като не е отразявала фактите безпристрастно и коректно.

Христо Христов е гост на Дните на свободното слово в понеделник, 12 май в зала 65 на Ректората на СУ.

В годините на тоталитаризма свободата на словото е ограничавана. Да се издаде книга, независимо от жанра, без официално одобрение и преминаване през множество цензори, е било невъзможно. За да стигне свободното слово до своите читатели единственият изход е бил самиздата. Но какво е самиздат?

«Самиздат – сам съчинявам, сам редактирам, сам цензурирам, сам издавам, сам разпространявам и сам си излежавам» (Владимир Буковски).

Самиздат в България преди 10-ти ноември почти не е съществувал – книгите се броят на пръсти. Първата, издадена по този начин книга в България след 9-ти септември 1944 г. е стихосбирката на покойния днес Божидар Славов „Кажи, живот! Ако ти, народ”. Заради непринадлежността на поета към БКП легалното й издаване се оказва невъзможно, въпреки ласкавата рецензия на Тончо Жечев. Накрая Славов и съпругата му Рашел Леви успяват нелегално да отпечатат книгата и тя започва да я разпространява. Ходи всеки ден на площад Славейков, пред Народната библиотека. Започват арести! Комитетът по печата санкционира книгата, но Народната библиотека прибира един екземпляр.

Ето кратко интервю с Рашел Леви, дадено за Дните на свободното слово.

До каква степен свободата на словото е жизнена необходимост за твореца?

За твореца на слово свободата е жизнено важна. Чрез словото се конструират идеи, които често касаят бъдещето. Времето за твореца е относително – той не се побира в рамките на определена епоха. Много често словото е прогностично, изпреварващо. Без вътрешна свобода е невъзможно да се материализират идеите в слово.

Защо самиздатът в България е бил толкова рядко явление?

Отговорът касае драматична и сложна народопсихологическа проблематика. Вероятно можем да го открием и в поезията на Хр. Ботев, и в романа “Под игото”… Самиздатът е протест… В България протестът е отражение на самота, на “глас в пустиня”, но сам по себе си измерва националното.

Каква беше Вашата мотивация да се заемете с нещо толкова опасно за времето си – да разпространявате непозволена от властите литература?

Има личности, които носят много високи критерии, такива, каквито биха могли да “измият срама” от безмълвието на масата… Такъв беше авторът на първия самиздат след 09.09.1944 г. в България – Божидар Славов. Моята младежка неразумност му помагаше.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?

Между “днес” и “вчера” има поразителни разлики в обществен план. Днес обществените нагласи са разнолики , нееднозначни, а това е благоприятна почва за свобода.

Противоречията между дух и битуване, между принципи и ценностни ориентации – това е естествено и разбираемо. Особеностите на посттоталитарния модел ще бъдат дълго време изпитание за одухотворения и отговорния.

Гротеската на едно деформирано и послушно обществено съзнание е отдавна минало.

В дните на царска почивка до 7 май имаше и един празник, който може и да не сте отбелязали – 3 май, Международния ден на свободата на словото. По случая малко късно, но все пак навреме, студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация организират за четвърти път Дни на свободното слово, което събира учащи, професионалисти и любопитни на дискусии около медиите, журналистиката и обществено-политическия живот. Фестивалът ще продължи от 12 до 16 май с място на сбирките 65-а аудитория в Ректората на СУ и начален час 19:00. Минали години в Дните са участвали безкомпромисни журналисти като Мартин Карбовски и Маргарита Михнева; на това издание също ще има интересни лица и теми. Ще се обсъжда свободата на словото и книгите (12 май, с Христо Христов от Дневник, автор на книгата за Георги Марков Убийте Скитник), къде са границите на свободата (13 май, с хора от екипа, създал онзи епизод на Ку-ку, с аварията в Козлодуй), ролята на фотографията (14 май, с Надежда Чипева от Икономедиа), свободата на словото и киното (15 май, с режисьора на Консервфилм Златин Радев). Тази година Дните ще дадат за първи път думата и на новите медии – на тях ще бъде посветена дискусията на 16 май, в която ще се включат някои от популярните блогъри в българското нет пространство. Звучи обещаващо. Още инфо на www.svobodno-slovo.com.

От: Програмата.bg